Софийската Духовна семинария

Tя наследява, доразвива и обогатява традициите, чието начало полага Първото висше богословско училище в България (1874 г.) в Лясковския манастир „Св. Ап. Петър и Павел” – осъществена идея на видния български възрожденец, борец за независима Българска църква, търновския митрополит Иларион Макариополски. Преобразувано в Петропавловска духовна семинария, по-късно училището е преместено в Самоков, а през 1897 г. кметството на София предоставя място за строеж и се открива дарителска кампания. Сред спомоществователите се четат имената на Негово Царско Височество княз Фердинанд І, екзарх Йосиф І, митрополитите Кирил Видински, Гервасий Сливенски, Григорий Доростолски и Червенски, Симеон Варненски и Великопреславски, Партений Софийски, манастирите Рилски, Бачковски, Троянски, Елешнишки, Зографски и др. както и много енорийски свещеници и светски лица. Пет години по-късно, на 31 март 1902 г., княз Фердинанд полага основния камък. След по-малко от година – на 20 януари 1903 г., новата сграда отваря врати, семинаристите са настанени в нея и започват редовните учебни занимания, а на 26 октомври 1904 г. - Димитровден, е осветен и храмът при семинарията „Св. Йоан Рилски”, изпълнен по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер, но в духа на българската църковна строителна традиция през Възраждането. През 1905 г. към основния парцел Столичната община дарява още 30 дка земя и дворното пространство се разширява до 94 дка. Със своя усърден труд семинаристите и техните преподаватели, не без помощта на дарители, превръщат обезлесения терен в цветуща градина – място, подходящо за разходки и размисъл.

logo
logo
logo
© Проектът е реализиран с финановата подкрепа на Столична община, по Програма "Европа" 2020
Условия за ползване