Водната кула

До 1926 г. София се е водоснабдява- ла изключително с вода от планината Витоша. Недостатъчното естествено налягане за да стигне по гравитачен път до всички части на града, е причина общинската управа да възложи през 1903 г. на инж. Франц Салбах от Дрезден да изготви проект за изграждане на водонапорна кула. Проектът е изработен, но навярно и поради войните между 1912 и 1918 г. реализацията му се забавя. Едва след изготвянето през 1923 г. на генерален проект за комплексно използване на водите от Рила, успоредно с външното водоснабдяване, започва и строителство на градската водопроводна мрежа и необходимите за нея съоръжения. За местоположение на двукамерния контрарезервоар съвсем естествено е избран застроеният с дву- и триетажни къщи Лозенец, където е и една от най-високите точки на София. Изграждането започва на 20 септември 1928 г. и завършва на 20 ноември 1929 г. Зданието е изпълнено според френската школа за строеж на водонапорни кули, обемът на резервоара и’ е 100 м , а с височината си от 27 м вероятно е била архитектурна доминанта на тази територия. Сигурно не случайно в найвисоката и’ част е обиколена от тясна площадка, до която извежда масивна вита стълба – оттук са се разкривали панорам- 3 ни гледки и към центъра на града и към планината Витоша.

Днес, изпълнила отдавна своето предназначение, обрасла почти изцяло със зеленина, кулата остава скрита, едва забележима сред околните сгради на пресечката на улиците „Св. Теодо- сий Търновски” и „Галичица”. И за да ’ бъде вдъхнат нов живот, все по-често я превръщат в домакин на част от културния живот на столицата.

logo
logo
logo
© Проектът е реализиран с финановата подкрепа на Столична община, по Програма "Европа" 2019
Условия за ползване